За книгата: 2017 / За първи път в историята на литературата жена поет и прозаик посвети книга на мъж поет. Светлана Ермолаева го пише от 1980 г., от деня на смъртта на Владимир Висоцки до днес, 37 години годишна памет не само по дата на раждане и смърт, но и всеки ден и нощ. Тя посвети повече от половината си живот на любимия човек, нейните стихове са реквием на скръбна памет, високо до небесата. Все пак Той е Висоцки, от думата Високо, и сега живее в нейното сърце. Сънища, в които Владимир е жив и обичащ, са безкрайна поема на мистичната любов. Слава Богу, че в сънищата й те се срещнаха и обичаха... И така животът премина в неспасяема болка и страдание за едно несбъднато.